Златото, на латински aurum, означава „светла зора“.

Златото има химически символ- Au, точката на топене е 1064 ° C, а точката на кипене е от 2600 до 2864 ° C.

Златото не произхожда от Земята, а се е образувало при експлозията на звезди и е пренесено на Земята от метеорити 200 милиона години след образуването си.

Земната кора съдържа средно 0,0045 g злато на тон скала.

Чистотата ("чиста" = чиста, несмесена) е числена индикация за относителното тегловно съдържание на златото в предмет или сплав.

Чистотата традиционно се дава в карати (kt), един карат съответства на 1/24 от теглото и следователно чистото злато е 24 карата.

Златото се намира навсякъде, от скалите до вода, растенията и животните.

Нашето тяло съдържа около 0,2 милиграма злато, по-голямата част от него в кръвта.

Златото е годно за консумация и не ни вреди по никакъв начин, затова се използва и във висшата кухня.

Чистото злато е меко и може да се надраска с нокът.

Златото е вторият по проводимост метал след среброто.

Златото е на 79-мо място в системата от химични елементи на Менделеев. Атомът на този благороден метал съдържа 79 протона, 79 електрона и 79 неутрона.

Златото има висока плътност, 19 пъти по-висока от водата и 2,5 пъти по-висока от желязото.

Един тон злато се побира в куб с ръб от 37,27 сантиметра.

Една унция злато (31,1 g) може да бъде разтеглена на плоча с размери 9 x 9 m или като тел, с дължина 76 km.

За позлатяване на предметите се използват златни люспи, с дебелина 0,0001 мм.

Цялото физическо злато в света ще се побере на 1-вия етаж на Айфеловата кула.

Най-голямото златно кюлче в света тежи 250 кг.

Световните запаси от добито злато се увеличават само с 1 до 2% годишно.

Самородното злато е естествено златно парче с различни размери и форми.